Първо нищото. То е безкрайно - в един краен обем има безкрайно много нищо. Нищо не ограничава нищото. Но то не е нищо. Нищото е неопределеност. 0(нищо) умножено по безкрайност дава неопределеност, тоест може да има произволни стойности/от 5/0=4/0=3/0=120/0=безкрайност - тоест за всяка стойност/.
Така нищото формира пространството, но то е неопределено. Така качеството неопределеност е на самото пространство. Може да определим точни координати на даден обект в пространството/те заемат произволна стойност/, но не можем да определим импулса, защото той е свързан с определянето на следващи координати/траектория/, а те са произволни - неопределени и така импулсът е неопределен. Можем да намалим неопределеността, ако я разпределим. Ако не определяме координатите точно, а с известна неопределеност, неопределеността на импулса ще намалее. Неопределеността на координатите покрива неопределеността на импулса и така неопределеността се разпределя. (x=h/p)
Неопределеността на координатите приема формата на вълна на Дьо Бройл.
Дължината на вълната съответства на неопределеността на координатите, а импулса на неопределеността на импулса.( l=h/p) Неопределеността на координатите/местоположението размазва частицата в пространството и тя придобива вълнови характер. Така всяка елементарна частица има и вълнови свойства - тя е квант.
Така квантовата механика - квантовите(вълновите) свойства на микрообектите се явяват като следствие от неопределеността - природата на самото пространство, което е функция на Нищото.

Масата(енергията) е фактор изкривяващ пространството - намаляващ неопределеността(x=h/mv; xv=h/m). Това е така, защото маса и съответно енергията е признак на всяко нещо, на материята изобщо. А "нещото" намалява неопределеността, защото нищото е неопределеност, както изяснихме. За това масата изкривява пространството - ОТО и дава гравитационен и инерциален ефект. Континиумът е неопределеност и за това може да се изкривява - не е "гладък".
Това пък е основата на Общата теория на относителността(ОТО)

Ако разгледаме квантовата природа на светлината и опитаме да получим уравненията за отношението на скоростите на светлината в инерциална отправна система като използваме уравненията от квантовата механика получаваме, че тя е еднаква с=конст. познато ни от СТО(Специална теория на относителността).

E=hv -от КМ Планк

v честота

l=h/p от КМ Бройл

l дължина вълната

от доплер v1/v2=l2/l1 - от вълновите свойства

Е1/Е2=v1/v2=l2/l1=p1/p2

светлината няма енергия на покой

m1c1^2/m2c2^2=m1c1/m2c2 =>c1/c2=1 => c1=c2 => c=const => СТО